„Панегирикът“ е ярък пример за фанатизъм. Този реч на Перикъл е съчетание от хармония и проповед на страст, която върви ръка за ръка с болката и смъртта, както и с чувството за превъзходство. Дори и да можем само да предполагаме степента на участие на Тукидид в контекста на „Панегирика“, можем обаче да се замислим и над мнението, че историкът остава в сянката на великия политик и оратор, когато той произнася „Панегирика“, паметник на добродетелността и смелостта.

Трябва да отбележим, че Тукидид остава далеч от политическите партии и идеологии. Безмилостно критикува демократите за техните грешки и за отклоненията им от правилата на истинската демокрация, онази, която възхвалява Перикъл, като същевременно обвинява олигархията и нейните поддръжници, включително тези, които са изиграли роля в политическия живот по време на Пелопонеските войни.

Обективността на историка е негова добродетел. Някои незначителни отклонения не отхвърлят правилото. Неговата обективност в разгръщането на събитията на историческата сцена е неговата сила. Той критикува правото на силния и налагането на насилие.“