„Когато плача и въздишам за греховете си, сърцето ми се задълбочава. Въздишам от дълбините на душата си и се чувствам облекчен. Молитвата тече, тече... и, в един неподозиран момент, не знам как, с 'бинокъла' на сърцето си, виждам това безкрайно Светло, което никой ум не може да разбере и никой език не може да опише... Никой не може да опише величието на небето! Небето крие много тайни... Светлината е безкрайна, няма начало, среда или край. Тя е безформена, еднородна. Тя е пълна с информация. Много необясними неща се обясняват в нея. Някои можеш да разкажеш, но повечето не можеш. Това е Светлината на Отца и Сина и Светия Дух. В една Светлина се виждат Трите, но те също се различават като три Светлини, които са една Светлина! Не знам как да ти го опиша... Безначалният Отец не е видим... Никой не Го е видял, нито някога ще Го види; дори и ангелите. Великата Светлина Го крие... Въпреки това, Неговата доброта, Неговата любов, която е неописуема, Неговата промисъл за света, Неговото търпение и дълготърпение са очевидни. Синът е видим, защото стана като нас: Той взе човешко тяло и ясно се вижда, излъчвайки Светлина! Той има сини очи, светло кафява коса и раздвоена брада, среден ръст и симетрично тяло. Неговите рани от Кръста са неизлечими, за да можем да Го разпознаем, защото много Го наричаха 'измамник', 'мъдър' и т.н. Светият Дух не е видим. Той е Светлина! Той дойде в света и не го напусна. Той се движи с голям шум, но никой не го чува! Той преминава покрай всички постоянно, но обитава там, където има покаяние. Божествените неща са ароматни. Те носят мир, спокойствие и рай на душата и проверка на нашата нищета. Виждам в Светлината, че Бог е всичко, а аз съм нищо...”