Всичко започна през 1972 година, петата година от седемгодишния период. Тогава, разбира се, не знаехме колко ще продължи диктатурата, седем или повече години, но имахме усещането, че никога няма да свърши. В тази мрачна атмосфера имах нужда от нещо друго, нещо различно, нещо свежо, нещо ново. Какво би могло да бъде това? Тогава една мисъл ми мина през ума. Може би да направим представление за деца? Това със сигурност щеше да бъде нещо ново. Никога не бях гледал подобно представление и не можех дори да си представя как би изглеждало. Помня, че бяхме в кръчма в Рафина заедно със Стаматис Фасулис. "Стаматис", му казах, "не би ли било хубаво да направим представление за деца? Аз мисля, че това би могло да бъде много хубаво..." "Добра идея", ми каза Стаматис и по този начин всичко започна.
Ксения Калоджеропулу, със своя собствен уникален начин, ни разказва всичко, което е преживяла и усетила, правейки театър за деца. Педесет години от едно голямо приключение с вълнения, изпитания, мъки, но и моменти на опияняваща щастие.
