В НАСТОЯЩОТО ИЗСЛЕДВАНЕ се разглеждат условията, при които се появи и разви феноменът на "Макронисиотската лудост", през периода, когато на острова "приютяваха" политически емигранти. Без драматизации или стереотипни възприятия за психичните заболявания и страдащите емигранти, се търсят характеристиките на лицата. Кои бяха "лудите" на Макрoниса, личните им истории, "лудостта", която ги измъчваше, и техният "пост-реформаторски" живот. Проучват се също политическите, социалните, психологическите и клиничните условия, които определиха тяхното отношение, както и представите за "макронисиотската лудост" в художественото творчество.
Прави се опит да се разреши "мълчанието" и да се постави на "дискусия" темата. Само чрез осмислянето на "макронисиотската лудост" и нейното разбиране може в крайна сметка да настъпи и пречистване. Процес, който вероятно се е случил и с всички досегашни изследвания, направени за Макрoниса, но и за Гражданската война по-общо.
Проведеното изследване се основава главно на цялата налична литература за Макрoниса, на архивните материали на Държавната психиатрия в Дафни, в която е приет голям брой "луди" макронисиоти, и на Дромокаитие. Допълнителни данни бяха открити в пресата, в Обществените архиви на държавата и в регистъра на Общонационалната асоциация на затворниците-борци от Макрoниса.
Изданието включва също: списък с "луди" макронисиоти, свързано публикация на поета Георги Милонояннис, до неотдавна неизвестни данни за "психиатъра на Макрoниса" Антонис Палеологос и непубликувано първично фотографско съдържание.
