Носител на наградата Mbokodo за жени в изкуствата в областта на литературата, наградата ATKV (Южноафриканска асоциация за език и култура) за нехудожествена литература и наградата kykNet/Rapport за нехудожествена литература, Елсабе Брийтс черпи от съкровищница от преди това частни източници, включително дневниците и албумите за изрезки на Емили Хобхаус, както и многобройни писма, които е открила в Канада, за да напише разкриваща нова биография на тази забележителна англичанка. Хобхаус е малко почитана в родната си страна, но все още е обожавана в Южна Африка, където е работила смело, самопожертвователно и неуморно, за да спасява животи и облекчава страданията на хиляди жени и деца, които са били държани в лагери, създадени от британските сили по време на Англо-Бурската война, в която се изчислява, че повече от 27.000 бури жени и деца са загубили живота си. Пепелта ѝ е погребана в Националния мемориал за жените в Блумфонтейн. По време на Първата световна война Хобхаус е била пламенна пацифистка. През януари 1915 г. тя организира написването, подписването и публикуването на "Отворено коледно писмо", адресирано "до Жените на Германия и Австрия". Опитвайки се да започне процес на мирно разрешаване, тя се срещнала тайно с германския външен министър Готлиб фон Джагов в Берлин, за което някои я обвинили като предателка. В непосредствения следвоенен период тя работила за фонда Save the Children в Лайпциг и Виена, хранейки ежедневно в продължение на повече от година хиляди деца, които иначе биха гладували. По-късно започва своя собствена програма за хранене, за да облекчи продължаващия глад. Въпреки че е изиграла ключова роля в спасяването на хиляди животи по време на две войни, Хобхаус умира сама - отхвърлена от родната си страна, приятелите си и дори някои от роднините си. Брийтс извежда вдъхновяващата и често потресаваща история на Емили, която се разпростира на три континента, отново на светло.