Раната и травмата винаги имат двойно значение. От една страна, те предполагат страдание. От друга страна, те разкриват любяща плененост: „сърцето ми е наранено от любов“... Значението ранява, значението лекува!

Тази книга съдържа много кръстопътища. Там се срещат Теологията, Психологията и Психоанализата, Науката, Пастирството, Литургията, т.е. пространства, които приемат както разума, така и сърцето. И пред нас стои залогът за тяхната единство. Теорията и Практиката трябва да бъдат свързани заедно, за да излекуват „голямата травма, човека“.

Правим Теология, защото сме наранени. Упражняваме Пастирство, защото сме взаимно страдащи. И чрез техния смирен служение нашата болка се лекува. Понякога, защото сме получили достъп до спасителни значения. Друг път, защото самият брат ни става значението…

Напълнихме се с думи без смисъл. За съжаление, много пъти теологичната размишление и пастирските практики се провеждат безчувствено! Не подозираме, че под думите и значението бушуват животи на други. Ранени от значение, ранени за значение…

Подзаглавието би могло също да бъде присвоено от Емили Дикинсън: Хирургите да внимават, когато хващат ножа! Под техните фини разрези тръпне Виновницата – Животът!