Това пътешествие –нека го наречем така– с Аркадия като база, се разширява и се намира навсякъде по света, на всеки ъгъл от него и отвъд тесните граници, които поставя локализмът.

Защото Паралелни станции, ханчета или както с времето се наричаха всички тези сгради, които предоставяха услуги на пътниците по пътищата, в Аркадия и на Пелопонес, в Румелия и Епир, в Македония и Тракия, по търговските маршрути на Балканите, или дори още по-далече, в цяла стара Европа –в дългия период на многократните култури, които се раждаха или умираха, с еднаква цел, с малки отклонения, разбира се– винаги са имали за свой фактор човека.

Да облекчат пътуването му. Неговото маршрутиране.