1204, завладяване на Константинопол от кръстоносците; 1453, от турците. Между тези две важни дати, третият и последен том на Византийския свят разказва за залеза на гръцката империя, но и за историята на нейните съседи, сърбите и българите, както и на латинците, които се установили на територията ѝ след Четвъртия кръстоносен поход.

Тук се разгръща историята на един фрагментиран пространство през всички елементи, които го съставят, включително и турското. Виждаме някога великата сила от 12-ти век да се свива до пределите на държава, която първо губи териториите си в Мала Азия, след това в Северна Гърция, за да стане, през 1373 година, васал на османския султан.

Ограничено в Константинопол и Пелопонес, оцеляването му зависи от добрата воля на турците и интересите на Генуа или Венеция по-скоро, отколкото от редките кръстоносни походи, които често не успявали. Обединението на гръцката и латинската църква в Лион (1274) и впоследствие във Флоренция (1439), което императори се опитали с надеждата да спасят Византия, бе отхвърлено от мнозинството на православните и се оказа напразно.

Властта на Патриарха се наложи окончателно над тази на императора. Бедността на държавата, обаче - която се влошава от Черната смърт и рецесията на 14-ти век, с последвалите социални конфликти - противоречи на благосъстоянието на определени класи. Защото, парадоксално, Византия участва в икономическото, художественото и културното развитие на Запада. Тя дори изпреварва: нейните техники (дънки, стъкло) се пренасочват там, интелектуалците ѝ преоткриват и предават на хуманистите древногръцкото наследство, а художниците ѝ влияят на италианската живопис на Треченто.

Все пак, травмата от Четвъртия кръстоносен поход предотврати всякакво сливане. Византийската идентичност загуби своята универсалност и се ограничи до две характеристики: елинизъм и православие, които позволиха на гръцкия език да оцелее.

Ангелики Лайу (1941-2008), професор в Харвардския университет, признат историк, специалист по византийското общество и икономика, почина преди да успее да завърши този том.

Ръководството на изданието бе възложено на Cécile Morrisson, почетен директор на изследванията в CNRS, историк на икономиката и паричната система и автор на многобройни произведения. В тома участие взеха още десет автора (българи, французи, руснаци, гърци и сърби).

Авторите на тома:

• Мишел Баляр, почетен професор в Университета Париж I-Пантheon-Сорбон
• Иван Божилов, професор в Софийския университет
• Мари-Елен Конгурде, изследовател в CNRS
• Сергей Карпов, професор в Московския университет Ломоносов
• Ивана Йевтич, преподавател в Университета Коч в Истанбул
• Жак Льофор, почетен директор на изследванията в EPHE, IV отдел
• Любомир Максимович, почетен професор в Университета на Белград, директор на Института за византийски изследвания на Сръбската академия на науките
• Брижит Мондрен, директор на изследванията в EPHE, IV отдел
• Cécile Morrisson, почетен директор на изследванията в CNRS
• Жан-Мишел Спийсер, професор в Университета Фрибург, Швейцария
• Елисабет Захариаду (†), професор в Университета на Крит

Изданията Полис предлагат също и двата първи тома на Византийския свят: А̀ Том: Източната Римска Империя (330-641) [под ръководството на Cécile Morrisson] Б̀ Том: Византийската Империя (641-1204) [под ръководството на Жан-Клод Шене].