Работата на Ангелопулос принадлежи на периода на „втората революция в киното“, през който действително се отхвърлят правилата на „подражанието“ и „натурализма“.

Изниква един друг реализъм. Където нещата не се записват обективно, а като специфичен опит на кинематографиста. Технологията е усвоена до степен, в която се опитва да бъде променена самата й функция.

Търсенето се простира в личното поле. От гледна точка на подхода към темите и индивидуалната интроспекция. То приема формата на сложна проблематика, в която възстановяването на езика на киното и умножаването, разширяването на структурите на изразяването му са основни фактори.