Втора световна война. Корея е под японска окупация и ѝ се налага култ към Слънцето. Есетер Ан Ким, млада учителка на едва 19 години, решава да се изправи и да защити християнската си вяра. Приключението ѝ би могло да бъде историята на всяко нормално момиче от съседния двор…

„Това е книга, която се чете на един дъх. Книга с нежност, книга-панчо, която нанася удар с простотата на вярата на тази жена. Болезнена е, защото, когато влезе и остане в паметта ни, напомня за вярата ни, която е изтъняла. Това е литературен стил, който, макар да не се стреми да бъде литература, в крайна сметка се оказва истински литературен шедьовър с уникален стил, дарен му от женската чувствителност и простота. Тази, която смело крачи право към смъртта, казвайки много просто „и нека се загубя“. Защото така простичко слънцето осветява християнските сърца, влюбени в Разпнатия и Възкресения Невестен, сърцата, които не симулират благочестието.“