Снимки и текстове илюстрират разказа за болезненото пътуване на загубата на членовете на семейството на Рене Ревах от Солун до Аушвиц. Единственият оцелял е нейният дядо Алберто Ревах, който е успял да избяга в Атина и до края на войната ги е чакал, подготвяйки завръщането им.
Рене Ревах го среща в момента на неговото отчаяние, когато разбира, че семейството му е било унищожено, и обещава с произведението си Tehom (библейска еврейска дума, означаваща първичната бездна) да го отведе на мястото на престъплението, което той до смъртта си не намерил сили да посети.
Ще последват две последователни пътувания на Ревах до лагерите Биркенау и Аушвиц. На всяка стъпка от пътя си, тя мислено се обръща към дядо си, изпраща му снимки и споделя с него мислите и чувствата си. Нейният разказ произтича от една междинна памет, една същност от образи, която се е формирала от разказите на семейството ѝ и свидетелствата на тези, които се завърнали живи.
Като мета-свидетел самата тя обработва миналото и трансформира наследената травма в пречистваща пътека, която води към прошка, в бездната на езерото, което е било гробището на хората, убити в концентрационните лагери.
