Снимки и текстове илюстрират разказа за болезненото пътуване на загубата на членовете на семейството на Рене Ревах от Солун до Освиенцим. Единственият оцелял е нейният дядо Алберт Ревах, който е успял да се спаси в Атина и до края на войната ги е чакал, подготвяйки завръщането им.

Рене Ревах го среща в момента на неговото съкрушение, когато научава, че семейството му е било унищожено, и обещава с творбата си Tehom (библейска еврейска дума, която означава първоначалната дълбочина) да го отведе на местопрестъплението, което той до смъртта си не е намерил смелостта да посети.

Ще последват две последователни пътувания на Ревах до лагерите Биркенау и Освиенцим. На всяка стъпка от пътуването си тя мислено се обръща към дядо си, изпраща му снимки и споделя с него своите мисли и чувства. Нейният разказ произлиза от междинна памет, концентрат от изображения, формирано от разказите на семейството ѝ и свидетелствата на тези, които са се върнали живи.

Като мета-свидетел, тя обработва миналото и трансформира наследената травма в очищаващо пътуване, което води до прошка, в бездната на езерото, което беше кенотаф на хората, убити в концентрационните лагери.