Никос Панагиотопулос е най-неопределената, двусмислена, интелигентна и, преди всичко, не сериозно настроена глава на нашето кино.

Той се правеше, че прави кино, за да не разберат другите, че всъщност прави кино. Блъфираше, дори и да падаше жертва на собствения си блъф; запази рядка морална и естетическа позиция: блъфираше, но не подигаваше.

Не се опита да го хване художествената търговия за измама и фалшификация; само себе си фалшифицира и то като благороден спорт.