Монашеството е архетипен начин на съществуване, който срещаме почти във всички духовни традиции на света, като предложение за живот за тези, които търсят своята връзка с Бога или просветление, което ще ги освободи от светското съзнание.

От отшелниците на Древна Гърция, през индуистите, брахманите и будистите, до суфите, дервишите, исихастите и православните монаси, монашеският живот винаги е път към Безкрая.

Въпреки това, с течение на вековете, Монашеството има тенденция да се превърне в напълно светски институт. В тази книга Мария Стаматияду потъва в корените на Монашеството, там, където се намират първоначалните, автентични елементи и причините за неговото съществуване, без изопаченията, на които е подложено.

С поетичен стил и в същото време със сериозно научно-историческо изследване, авторката възкресява тази древна памет, която рискува да бъде забравена, докато едновременно с това се появяват Истини от дълбокото познание на човечеството.