Търговията с хора не е локална рана, а рана с глобални измерения, която не признава никаква раса, цвят или религия.

„Аз ще отидя, аз, жената, ще отида сама… седнете тук и пушете цигари“. Една фраза, която вземам само от творбата, даваща сама по себе си тон на феминистко манифесто.

Женската енергия се бунтува от най-силната си позиция, позицията на майката. В патриархална среда, където жената е потисната и не знае как да стои сама социално, Майката, символ, който играе главна роля в творбата на Одисе Плаку, ще стане същество, готово да създаде един нов свят. Тя иска правосъдие, иска наказание за всеки, който си позволява да оскърбява и унижава женското тяло, човешкото достойнство.

Бих казал, че чрез социалния проблем на търговията с хора авторът изтъква силата на женската природа. Търговията с хора е социална беда, която продължава векове и все още, за съжаление, съществува в 21-ви век.

Силата на Жената се пробужда от загубата… вродената сила на майчинството да защити детето си срещу корумпираната Власт няма граници. Тя осъжда, бори се, чупи границите на физическата си сила и става трагична фигура. „Ако сърцето й се спука и изтече навън, ще удави целия свят“. Авторът предава силно послание.

Като майстор на поезията използва трагична история, за да направи политически театър. Георгия Зои и аз ти благодарим, Одисе Плаку, че ни доверяваш творбата си.