Едно малко триъгълно парче с любопитно име, "Парчето-което-липсва", търси някой, с когото да си паснат и да се търкалят заедно... Среща много други парчета с различни форми, но накрая само едно е подходящо за него... Търкалят се заедно за малко, докато дори и това вече не му подхожда... Така започва търсенето отначало...
Една от най-вълнуващите книги, които съм чел и според мен е за всички възрасти, големи и малки!
Защото просто всички искаме в живота си човек, който да ни обича... Спътник, който да направи пътя ни по-лесен и приятен. Търсим подходящата компания, за да достигнем накрая до завършеността!
Но когато пораснем, имаме повече опит в това търсене... Не всички, които ни доближават, са добри, нито искат доброто ни... Разпознаваме рано знаците и се учим да си тръгваме навреме...
В този дълъг път може за малко да останем сами... Може някой, който ни доближи, да ни каже дума, която ще стане началото на самоанализ и самоусъвършенстване... Така изпробваме собствените си сили и осъзнаваме, че можем да постигнем много, дори и сами...
Защото личното завършване не идва с помощта на някой друг, а с работата, която вършим със себе си. И любовта към себе си се предава и на тези, които ни доближават... И така се чувстваме пълни и щастливи! И може би по пътя ще срещнем и този един, който ни подхожда най-много...
"Парчето, което липсва среща голямото О" и "Господин Пълен и господин Празен" са две много силни книги за самоусъвършенстване за всички възрасти... Въпреки че четем и двете с децата ми, не мисля, че разбират напълно смисъла им... Аз обаче правя опита си, още от сега, когато са малки...
Опитвам се да ги науча, че всеки от тях трябва да остане автентичен, верен на себе си и оптимист... Личното им пътешествие не трябва да бъде с тревога и съмнения, защото с себепознанието ще дойде завършеността и може би изпълнението на желанието им за другарство!
Простата, но в същото време силна илюстрация издига тази книга... Първия път, когато я прочетох, веднага обръщах страниците, за да видя какво следва...
Също толкова проста, но силна е и корицата, която, разбира се, е в същата логика като останалата част от книгата!
Трябва да призная, че първоначално намерих заглавието много странно... Но накрая се изпълних с топлина и оптимизъм и имах сладка усмивка на устните си!
"Парчето, което липсва среща голямото О" е задължителна книга, която е хубаво да четем и ние, възрастните, често, за да не забравяме да обичаме и да се грижим за себе си по пътя към завършеността!