Ако това, което искате, е печене без да миете фритюрника, тогава всичко е наред, макар че конкретната форма е сравнително малка. Тъй като използвах силиконова форма за първи път, смятам, че трябва да добавя и няколко други общи забележки.
1. Тези форми нямат единен диаметър, а два: един на основата, тоест на дъното им (по-малкият) и един на повърхността, тоест на горния отвор (по-големият). В моя случай диаметърът на дъното е 17 сантиметра, а диаметърът на повърхността е 20 сантиметра. Тоест размерът 20 сантиметра, който е посочен в спецификациите - и въз основа на който поръчах формата, защото толкова е диаметърът на основата на кошницата на моя фритюрник - се отнася до горната повърхност на отвора. Ако го знаех, бих предпочел по-голяма форма (около 22-23 сантиметра, което означава 20 сантиметра основа), защото поради еластичността на силикона, малко по-голямата горна повърхност е по-удобна.
2. Височината на конкретната форма е малка (5 сантиметра) и не е посочена никъде в спецификациите. Понеже височините винаги са малки, потърсете я в описанието и предпочетете по-големите (видях - впоследствие - до 8 сантиметра), за да може формата да побира повече.
3. Най-големият минус (или евентуално и плюс, както го види човек) при тези форми е, че течностите не се отцеждат. Обикновената кошница, с която разполага фритюрникът, е перфорирана, соковете падат в съда му и печенето излиза сухо. За разлика от това, при използване на форма всичко се пече заедно и имаме например "меки" картофи, смесени със сок от пилешко или кайма и т.н., като допълнителният сок остава на дъното на формата. Все пак аз, когато ядох - с използването на формата - пиле с картофи, те приличаха повече на печени, отколкото на пържени, тоест не бяха хрупкави.
Относно изработката на формата, всичко е наред и без проблеми. В крайна сметка, въз основа на горното, си направете сами изводите за употребата и полезността ѝ.