В епоха на нарастваща ирационалност и религиозен фанатизъм отново изплува на повърхността размисълът за явлението на религиозната набожност и суеверието.

С това явление се занимават, всеки от различен ъгъл, авторите на трите текста, които се превеждат и коментират в този том: Лукиан в "Филопсевδεῖς ἢ Ἀπιστῶν", Плутарх в "Περὶ δεισιδαιμονίας" и Теофраст в "Δεισιδαίμονα".

С оръжие понякога сатирата и карикатурата, а друг път с дълбокия си размисъл, тези трима автори се захващат с явление, което не показва признаци на отстъпление.

Въпреки че произхождат от една друга епоха, текстовете на този том могат да ни разкрият едно лице на нашата собствена идентичност, което обикновено не искаме да виждаме.

Илюстрация на корица: Червенолощена чаша от края на 4-ти век пр.н.е. с изображение на Сирена от Посейдония (Паестум) в Южна Италия. Сирената държи в едната си ръка венец, а в другата - поднос с плодове; крилата ѝ напомнят на тези на врани. Приписва се на Художника на Астеи. (Метрополитен музей на изкуствата, Ню Йорк.)