Делез пише за изкуствата не като критик, а като философ и настоява, че текстовете му трябва да се четат като философски произведения, в най-класическия смисъл на термина.

Той извлича понятия от литературните произведения, които разглежда, както и от връзките, които открива между философия, литература и други изкуства.

Критични и Клинични не са просто сборник статии, макар че повечето есета са посветени на отделни автори.

Делез развива в тях серия от концепции, като модели, които се появяват и повторно появяват, и дори се свързват в все по-сложни контрастни отношения, така че да намерят – бихме могли да кажем – място в логиката на литературата, която е едновременно и логиката на живота.