Дискусията с архитектурните студенти на Ле Корбюзие е публикувана за пръв път през 1943 година, по време на войната, плод на желанието на великия архитект и философ да се обърне директно към студентите по архитектура, след като многократно е отхвърлял предложения да преподава в университета („Какво да преподавам? Философията на живота?“).
С предложението на професор Димитрис Фатурос, друга велика фигура на гръцката архитектура, Сузана Антонакаки превежда този класически текст, който е издаден на гръцки по време на диктатурата, през 1971 година. Преводът на С. Антонакаки се преиздава днес от Университетските Издания на Крит, а това ново издание следва вярно естетиката на оригиналното френско издание, проектирано от Жан Пети в издателство Minuit.
Запазен е въведението на Д. Фатурос, което е било част от изданието от 1971 година, и е добавен нов предговорен текст от Димитрис Антонакаки. Текстът е нещо като духовно завещание на Ле Корбюзие. Значението на съзнанието и моралната позиция на архитекта и градоустройственика, тежестта на образованието му, отговорността му към „нашия ближен“, архитектурата като социална мисия, която изисква от своите служители отдаденост и посвещение, архитектурната творба като живо творение, жилището като обвивка на живота и убежище на човека, хармонизирането на архитектурната структура с околната среда, Законът на Слънцето, топографията и мащаба, поетичният аспект на творбата – това са част от идеите, които са изразени с натоварен език в този уникален „манифест“, който запазва непокътнат класическия си характер и актуалността си.
