По време на престоя си в Англия през 1870-те години, младият Кавафис е завладян от движението на естетизма в космополитичен Лондон. В тези години той първо влиза в контакт с прерафаелитските художници и тяхното творчество, сред които са Бърн-Джоунс и Уистлер, както и с творчеството на естетите, които революционизират британската литературна сцена, въвеждайки френски влияния и допринасяйки за създаването на международното движение на упадъка.

В „В кадрите на упадъка“ Питър Джефрис ни пренася в този решаващ период от живота на Кавафис, като подчертава литературните му задължения към френските и британските пионери-естети, чийто отзвук в поезията му е дълбок. След това той преминава към критичната преоценка на Кавафис, винаги в контекста на викторианския естетизъм и френското упадъчно движение.

От темите на упадъка Кавафис се интересува най-вече от упадъка на Римската империя, възхода на християнството и дългия здрач на Византия. Влиянието на Уолтър Патер върху начина, по който Кавафис възприема класическата и късната античност, е огромно, оцветено с непринудена хомоеротична естетика, която Кавафис също възприема, превръщайки фантастичните портрети на Патер в основополагащ камък на историческата си поезия.

Кавафис вървеше отвъд Патер, изследвайки по-открито хомоеротичния сантимент, но никога не се отдалечи напълно от това богато викторианско наследство, което значително допринесе за утвърждаването му като световен поет. Изследването завършва с разглеждането на актуалната популярност на Кавафис като гей поет и на особената му връзка с китша, както се проявява в преводите на поезията му и в преносите й в визуални медии.

Образ на корицата: Мари Спартали Стилман, Свети Георги, 1892, акварел на хартия, 46 x 30.7 см.