В продължение на повече от четири десетилетия Хенри А. Жиру, пионер в педагогиката и най-влиятелният представител на критичната педагогика, работи за утвърдяването на критичната педагогика като политическа, морална и културна теория и практика.

В своята книга той разговорно, с passion и находчивост говори за роля на критичната педагогика както в образованието, така и в възпитателната влияния на културата:

(а) Концентрира се върху значението на критичната педагогика за теорията и практиката на образованието, както и за по-широката сфера на културата.

(б) Анализира емпиризма в обучението, подчертавайки доминирането на позитивизма.

(в) Изследва доминиращите икономически, социални, политически и културни сили, които пречат на усилията за създаване на образование с цел формиране на критични, информирани и активни граждани.

(г) Описва усилията на интереси, които поддържат неолиберални и неоконсервативни политики за подценяване на образованието както на бизнеса, който обучава, така и учениците/студентите като консуматори на неговите услуги.

(е) Споменава наследството на Пауло Фрейре и разглежда въпроси от основно значение за учители, демократични граждани и обществени интелектуалци, вдъхновени от визията за радикална демокрация.

(ж) Претегля и участва в борбата на критичната педагогика срещу крайнодясното и фашизма.