РАЗКАЗВАЧЪТ, УЧЕН, който е бил ужасяващо деформиран при лабораторна злополука, е човек, който е загубил лицето си и, заедно с него, връзката с другите хора. От страх да не бъдат разкрити непрекъснато влошаващите се рани по лицето му, той обвива главата си с бинтове, но осъзнава, че мумифицираният вид на лицето му отблъсква хората. Дори жена му вече го отбягва.

Единствената му изходна точка, за да се върне в света на хората, е да създаде маска толкова перфектна, че да не бъде забелязана. Скоро обаче той осъзнава, че такава маска е нещо повече от просто маскарадно облекло, което крие само раните му: тя е другото Аз – Аз, способно на всичко. Наблюдавайки разказа чрез дневника и бележките на централния герой, Лицето на другия е ужасяваща, кафкианска, безпощадна размисъл върху природата, идентичността, трансформацията и социалния екстракционизъм.

В Лицето на другия, Амбе поема безпощадното изследване на лицето не само на ниво сюжет, но също така и на ниво форма, която формира сюжета, сякаш се опитва да разкъса кожата на лицето и израженията му. Писането се опитва да предаде психичното разстройство на героя и замъглените му мисли.

В този суров и вълнуващ роман виждаме стария, вечен въпрос за идентичността. Кой е истинското Аз и какво разкрива? Маската крие старата идентичност или създава нова? Модерна версия по начина на д-р Джекил и г-н Хайд, Лицето на другия има непрекъснат успех от издаването си.