Преведено от Констанс Гарнет с увод от А.Д.П. Бригс.

През 1869 г. млад руснак е удушен, прострелян в главата и хвърлен в езеро. Неговото престъпление? Желание да напусне малка група насилствени революционери, от която се е отчуждил. Достоевски взема тази реална катастрофа като тема и кулминация на „Дяволите“, заглавие, което се отнася както до младите радикали, така и до материалистичните идеи, които завладели умовете на много мислещи хора в руското общество по това време.

Сатиричните портрети на революционерите, с тяхната наивност, нелепа едностранчивост и готовност за убийство и разрушение, могат да изглеждат преувеличени – докато не помислим за прекалено разпознаваемите им наследници в реалния свят оттогава насам. Важната фигура в романа обаче стои извън политиката. Николай Ставрогин, друг продукт на неукротимия рационализъм, упражнява харизмата си с безмилостна власт и тотална аморалност. Неговото нещастие се обяснява, когато той признава едно ужасяващо сексуално престъпление – в глава, дълго потискана от цензурата.

Този пророчески разказ за модерната морал и политика, с над петдесет персонажи, изумителни събития и предизвикателни идеи, някои критици възприемат като шедьовър на Достоевски.