Публикувано за първи път през 1948 г., "Structural Functions of Harmony" е последното теоретично произведение на Шенберг и съдържа последните му мисли за класическата и романтичната хармония. Първите глави са преглед на основните принципи на ранната Теория на хармонията. Следващите глави демонстрират концепцията за 'модалност', където всички модулации в различни тоналности в рамките на един ход се анализират не във връзка помежду си, а във връзка с централна тоналност (тоника) като център на всички хармонични промени. Музикалните примери на Шенберг варират от цели развойни части на класически симфонии до анализи на хармоничните развития на Щраус, Дебюси, Регер и неговата собствена ранна музика.