Книгата Възприятие и идеализъм се занимава с два вечни философски проблема: как възприятието прави обектите видими за нас и какъв трябва да бъде характерът на света, за да бъдат обектите видими по този начин.

В Част I се разглежда природата на възприятието. Предоставя се подробна дискусия на съвременните версии на наивния реализъм и интенционалистичните теории, с техните съответни обрати. Робинсън твърди, че теорията за „чувственото-данно” не подлежи на нито един от недостатъците, които обикновено й се приписват, а позволява да кажем, че възприемаме обектите пряко, както те се изразяват естествено в същества като нас. Теорията за „чувственото-данно” може да бъде съгласувана с форма на пряк реализъм, ако правилно се разберат когнитивните и феноменалните елементи във възприятието, връзка, която интенционалистичните теории объркват. Тъй като възприятието ни прави осведомени за обектите, както те се изразяват в нас, остава открит въпросът какви са те сами по себе си. Това е темата на Част II.

Изследват се различни реалистични понятия за материалния свят и се установява, че те са или празни, или по-малко убедителни от идеализма: понятието за „сили“ на материята, квидитите на Луис, „точките от материя“ на Есфелд и квантовата теория. Развива се също проблемът с реалистичното обяснение на пространството. Що се отнася до умствените опции, простият феноменализъм и панпсихизмът се обсъждат и отхвърлят. Робинсън стига до заключението, че теистичният феноменализъм на Беркли или идеализмът са най-убедителните подходи.

Страници: 256, Размери: 16.2x16.2cm