Тази книга обяснява как мозъкът, като социален организъм, учи най-добре през целия живот, от ранното образование до зрелостта. Луис Козолино, поставяйки мозъка като социален по природа, помага на преподавателите да свържат невробиологичните принципи с цел създаване на класове, които засилват здравите модели на привързаност и устойчиви души. Той разглежда какво правят добрите учители, за да стимулират умовете и мозъците, за да учат, особено когато успяват с трудни или "недостъпни за учене" ученици. Изследва преподаването в класната стая от гледните точки на социалната невронаука и интерперсоналната невробиология, показвайки как можем да използваме откритията от тези области, за да максимизираме ученето и да стимулираме развитието на мозъка. Книгата е значима за всеки, който се интересува от учениците на двадесет и първи век и социалното и емоционално развитие на децата.