В "Офелия не е мъртва" участват двама персонажи, двама актьори, две роли; става въпрос за двама шекспирови герои, Хамлет и Макбет. Двамата мъже са физически парализирани, тъй като, както казва Хамлет, "Парализирам тялото си, за да не ми създаде съвестта никакво зло."

Въпреки това, мислите им остават проникновени и ясни, въпреки че често изглеждат объркани или мъгливи. Чрез един параноичен диалог те се отнасят към вечната империалистическа политика на хората от древността и римските времена до Хитлер и Втората Световна Война, както и към колониалната политика и страха от неверниците.

Историята е вдъхновена от панарабската освободителна идеология на епохата, в която е написана, и освобождението на изкуството в постколониалните арабски страни.