На 17 май 1980 г., в навечерието на президентските избори в Перу, петима маскирани нападатели нахлуват в малко градче в сърцето на Андите. Те подпалват избирателните урни и изчезват в нощта, преди да успеят да развеят червен флаг със сърпа и чука на централния площад. Единственият арестуван човек на следващата сутрин се заклева във вярност към група, наречена „Сияен път“. Тази история описва как тази свирепа бунтовническа група започва десетгодишна терористична кампания и как смели полицаи и журналисти успяват да я изправят пред съда. „Сияен път“, описан от документ на Държавния департамент на САЩ като „студен и див“, организира бомбени атаки, убийства и кланета в градове, селски райони и джунглите на Перу, с цел да завладее властта и да наложи комунистически правителствен режим. Начело с професора, който се превръща в революционер, Абимаел Гузман, бунтовничеството се започва заедно с две жени: харизматичната му млада съпруга, Августа Ла Торре, и силната Елена Ипаррагире, която се омъжва за Гузман малко след загадъчната смърт на Августа. Фанатичната им преданост към остаряла и догматична идеология и кървавата реакция на армията водят до смъртта на почти 70 000 перуанци. Разказаното от Орин Стърн и Мигел Ла Серна за „Сияен път“ е едновременно панорамно и интимно, поставено в контекста на социално-икономическите сътресения на трудния преход на Перу от военна диктатура към демокрация. Читателите се потапят в сърцето на революцията, в живота и в страната, която почти е унищожена. Чуваме гласовете на планинските селяни, които организират свирепа селска съпротива, и срещаме непреклонната чернокожа активистка Мария Елена Моаяно и нобеловия лауреат автор Марио Варгас Льоса, които всеки по свой начин се бориха да сложат край на кръвопролитието. С майсторско писане „Сияен път“ предлага изключително детайлен разказ за по-малко позната война, която никога не бива да се забравя.