В книгата "ADHD и генът на Едисон" Том Хартман доказва, че креативността, импулсивността, поемането на рискове, разсеяността и търсенето на нови преживявания, които характеризират ADHD, не са признаци на разстройство, а елементи на много адаптивен набор от умения, които са използвали нашите предци. Тези характеристики са критични за оцеляването и развитието на съвременното общество и ще бъдат от жизненоважно значение, когато човечеството се сблъсква с нови предизвикателства в бъдещето.

Хартман, създателят на теорията "ловец срещу земеделец" за ADHD, разглежда разликите в неврологията между хора с ADHD и тези без, споделяйки скорошни открития, които потвърждават съществуването на ген ADHD и глобалната катастрофа, която се е случила преди 40,000 години и е запалила неговото развитие. Той дава примери за значими новатори с характеристики на ADHD, като Бен Франклин и Томас Едисон, като твърди, че децата, които имат гена на ADHD, имат неврология, която ги предразполага към изключителен успех като артисти, новатори, изобретатели, изследователи и предприемачи.

Подчертавайки ролята, която родителите и учителите могат да играят в оползотворяването на предимствата на ADHD, той разказва историята на Едисон, който е бил изгонен от училище поради поведение, свързано с ADHD, и за щастие майка му разбира как да укрепи самочувствието му и да го подготви за живот на успех. Предлагайки конкретни стратегии за култивиране, образование и подкрепа на тези деца, за да постигнат пълния си потенциал, Хартман показва, че вместо да бъдат "проблеми", тези деца са ценен дар за обществото и света.