От времето на Пушкин, руските поети са известни със способността си да съчетават личния и обществения опит в лиричната поезия с такава пълнота и интензивност, каквато не се наблюдава другаде. Тази колекция от стихотворения, обхващаща два века, включва произведения на Лермонтов, Тютчев, Фет, Аненски, Маяковски, Белый, Манделщам, Ахматова, Цветаева, Пастернак, Бродски и други по-малко известни, но също толкова изключителни поети. Текстът е разделен на шест раздела. Руските поети постоянно размишляват върху изкуството си, затова първият раздел е озаглавен 'Музата'. Другата голяма тема за тях е самата Русия, която се изследва във втория и третия раздел. Четвъртият раздел представя вътрешния свят, докато петият и шестият се занимават с традиционните теми за любовта и смъртността. Поезията често е била въпрос на живот и смърт в Русия, където Манделщам не е единственият поет, загинал в ГУЛАГ. Удобният частен сектор, познат на много английски и американски писатели, почти не съществува в страна, където политическите реалности са императивни - една от причините за разгорещената интензивност, откривана в много от тези стихове.
