Към средата на третия век пр.н.е. елинистическите царства (фрагментите от краткотрайна империя на Александър Велики) са близо до своя пик. По отношение на населението, икономиката и военната мощ всяко отделно царство е значително по-силно от Рим, да не говорим за области като медицина, архитектура, наука, философия и литература.
Филип Матисзак разказва как през следващите две и половина столетия Рим завладява и поема тези царства, като възприема толкова много от елинистическата култура, че полученото хибридно образувание е известно като гръко-римско.
Освежаващо е, че историята се разказва предимно от гледната точка на елинистическите царства. В началото римляните са малко повече от още една малка държава в варварския запад и са по-малко от значение от скитите или евреите. Затова голяма част от повествованието се съсредоточава върху играта на тронове между елинистическите сили – разказ за убийства, предателства, династична инцест и войни. Но с нарастването на римската заплаха тя постепенно става основен проблем за царствата, тъй като легионите ги унищожават едно по едно.
