Еделвайсът (на шапката и на ръкавите на униформата) – символ днес на «велико германско военно морално поведение както в мирно, така и във военно време» – беше отличителният знак на 1-ва планинска дивизия на Вермахта, елитна единица, която беше създадена отново с точно същото име в редиците на Бундесвер, германската федерална армия, от бивши водещи личности на Вермахта единадесет години след края на войната.

В обаче отглеждането на тази традиция, както и на цяла легенда, се потулят военните престъпления, извършени по време на Втората световна война. Как стана възможно да се случат? Кой даде престъпните заповеди, кой се подчиняваше, колко безчовечно бяха извършвани и с какви абсурдни оправдания бяха прекратени всички предварителни разследвания, така че извършителите никога да не бъдат наказани?

Х. Ф. Майер, след петнадесетгодишно проучване на архиви и десетки интервюта с очевидци и чрез около 200 снимки и документи, проследява пътя на дивизията в Полша, Франция, Съветския съюз, но най-вече на Балканите. В Югославия срещу партизаните на Тито, в Албания, Епир, западна Македония, Тесалия и Аитолоакарнания – където в отговор на нападения от партизани бяха убити стотици цивилни, между които много жени и деца, и бяха напълно разрушени над 300 села – а също и на Кефалония и Корфу, където бяха разстреляни над 2000 италиански военнопленници.

Особено внимание се обръща на депортацията на евреите от района на отговорност на 1-ва планинска дивизия, като се представят нови факти за противоречивото „споразумение на господата“ между германците и Зерваса, което доведе до мораториум между Вермахт и ЕДЕС.