Който се захваща с темата за любовта и смята, че ще я разгледа задоволително и изчерпателно, е най-малко наивен, понеже „където е любов, там е също и Бог“ (Исак Сирийски, Логос A).

Или според Скъпоценната стълба, „онзи, който иска да говори за любовта, се опитва да говори за Бога“, като се има предвид, че безкрайният Бог „е любов“ (1 Йоан 4:8, 16). В човешката любов, колкото и хората да се съединяват, никога не е възможно да се издигнат в недостъпното състояние на Светата Троица.

Въпреки това, Христос в своята свещеническа молитва моли Отца Си „да бъдат всички едно, както Ти, Отче, в мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в нас едно“ (Йоан 17:20-21). Той ни показва недостижимата цел, за да ни вдъхнови да се стремим да се приближим колкото е възможно по-близо.

Ужасна е думата. От нас се изисква любов в абсолютната й степен. Ние сме деца на един Отец, следователно сме братя равноправни помежду си. „Едно Дух... един Господ, една вяра, едно кръщение; един Бог и Отец на всички“, настоява Павел (Ефес. 4:4-6).

От друга страна, дълбоката и искрена любов представлява вертикалнатаDimens ія на братството, съвсем аналогично на вертикалната връзка на божествените лица. Любов в дълбочина, вертикално, жертвена; и в ширина, към всички, без изключения. Вертикално и хоризонтално, жертвена! Кръст! Както Кръста на Христа. Или по друг начин, любов вертикална към висшето, към Бога; и хоризонтална в широчина, към хората...