Това, което Стоянович се опита, и в много голяма степен успя, с тази книга, е не просто да реализира стария план на Annales за една холистична история, а предметът му, Балканите, да свърже с онази част на света, която изглеждаше, че ги отхвърля, но парадоксално се е родила заедно с тях: Европа.

Трябва да видим балканските светове като първа опитка да се интегрират Балканите в историографското поле на световната история. И това представлява историографска парадокс: световната история като историографски жанр се появява именно чрез критиката на еврокцентризма. Но това, което прави като политическо искане и историографски проект заедно югославският историк, е да покаже, че ако стара Европа се идентифицира с Балканите, тогава не може да съществува нова без тях. Както самият той го описва кодирано: «Неуспехът на съвпадението на старата Европа (Балканите) с новата Европа може да означава, че повече няма да има никаква Европа, а само капитализъм».

Този аргумент е подчинен на логиката на еврокцентризма или представлява точно противоположното, тоест да напомня, че Европа не е само Западна и Централна Европа, а също и Източна и Югоизточна? Някой би могъл да бъде критичен към политическото измерение на това искане. Но никой не може да не приеме следното: че този драматичен момент от скоро на историята на Балканите накара Стоянович да напише досега единствената холистична - «световна» история на полуострова, единствената, която не следва утъпкания път на линейното разказване. Заради това и само струва да се чете.

Димитрис Стаматопулос