Все по-често днес родителите оставят децата си, още от бебешка възраст, на места и структури за възпитание и грижа. В тези приемни места професионалните педагози са призовани да направят нещо толкова познато и в същото време толкова различно: да се грижат, в контекста на една колективност, за бебета и малки деца, които не са техни. За тази цел те могат да черпят вдъхновение от философския и етичен подход на пионера Емми Пиклер – пиклеровския подход или педагогика Пиклер – и да прилагат принципите му.

Принципите на Емми Пиклер – свободната подвижност, спонтанната дейност, педагогът-референт, който гарантира стабилността и непрекъснатостта, наблюдението като педагогически инструмент, груповата работа на участниците (педагози, родители, екипи от различни дисциплини) с индивидуализирано внимание към всяко дете и т.н. – са напълно съобразени с най-новите познания за развитието на бебетата.

Настоящото колективно произведение описва подробно аспектите и приложението на пиклеровския подход, който цели да осигури на всяко дете, предвид липсата на родителите му, достатъчно чувство за сигурност, за да прекара с радост дните си в структура и да се възползва от всичко, което е на разположение. С подходящите практики и съответната нагласа от възрастния, детето ще израсте, ще се познае и ще изгради себе си, ще научи как да открива света, да взаимодейства с другите...