В контекста на историческите изследвания е статутен характер размисълът дали стигматизацията, наблюдението, затворът, изселенето и смъртта на всякакъв смятан за болен, развратен, еретик, опасен, пария или по принцип "различен", в името на защитата на социалното цяло, са процеси, свързани с модерността или дали са диахронични, а следователно универсални и стабилни.
Историците и социолозите на здравето са се фокусирали върху сложните процеси, които доведоха до създаването на държавни институции за социална защита и осигуряване на общественото здраве. Тези процеси в същността си бяха ускорени и рационализирани от биомедицинския диспут, както и от концентрираната интервенционна държава на модерния период.
Местата за затвор и изолация на "опасни" за обществената сигурност и здраве индивиди и групи, в зависимост от съответстващите репресивни и медицински практики, се увеличиха през 19-ти и през първата половина на 20-ти век.
