Това, което трябваше да бъде само предговор към превода на Шекспир от сина, Франсоа Виктор Юго, става благодарение на баща му истински трактат за гениалността, публикуван през 1864 година.
От династия, включваща Омир, Есхил, Данте, Рабле и дори Сервантес, Юго разработва теория и нова история, тази на гениите, която замества историята на генералите и тирани.
Той ги представя в поетична разказна форма на идеи, със толкова оригинална форма, че я срещаме само при Ницше, Пеги, Валери или Мелроу.
Това е също така възможност за Юго, в изгнание в Гърнси, да направи равносметка за Романтизма - като прави, с почти неразкрита, интелектуална автобиография - и да обяви литературната модерност.
Книга- чудовище, със силна научна основа, Уилям Шекспир е най-вече почит към вечността на изкуството и безсмъртието на творците, отдадено от Юго.
