Мисли за "Комфортната криза" от Майкъл Ийстър
Има момент, в който осъзнаваш, че всичко, което си постигнал в живота, ти носи комфорт, удоволствие и дълбоко чувство за "нещо липсващо". Авторът анализира това чувство и го свързва с начина, по който хората са създадени и еволюирали през милиони години: оптимизирани за оцеляване.
Ако премахнеш нуждата от оцеляване и я замениш с изобилие от удобства, имаш правилните съставки за грешна рецепта. Да бъдеш в идеална стайна температура, да седиш в ортопедично одобрен стол, да ядеш колкото искаш и така нататък, дава грешни послания на тялото и ума ти, които са програмирани да... добре, оцеляват.
От болести до затлъстяване, хронична болка в гърба и дори трудното осъзнаване, че "вече не сме на 20" след интензивен мач по падел, всичко това са резултати от, както твърди книгата, откъсването от нашата природа. Човешките тела са създадени да ходят, клекнат, носят и се движат много.
Авторът изследва понятието "Мисоги", предизвикателство, което разширява границите, в дълбините на Аляска, ловувайки карибу. Мисогите могат да се случат навсякъде, където сигналът на мобилния телефон е слаб, не е задължително да поставят живота на човек в опасност. Те обаче са по-трудни, отколкото може да се предположи, разклащайки увереността и чувството за контрол. Ако шансовете за успех не са 50-50, това не е Мисоги. Интересно ми е да изследвам Мисогите по-нататък, което казва много за книгата.
ПС. Не можех да се отърва от иронията да чета повечето от тази книга, седейки в най-удобния стол, който имам - първата стъпка е осъзнаването.
Thoughts on The Comfort Crisis by Michael Easter
There is a moment when you realize that all that you have achieved in life brings you comfort, pleasure, and a deep feeling of "something missing". The author dissects this feeling and links it back to how humans were made and evolved through millions of years: optimized to survive.
If you remove the need for survival and replace it with an abundance of comforts, you have the right ingredients for a wrong recipe. Being in the ideal room temperature, sitting in an orthopedically-approved chair, eating as much as you like, and so on gives the wrong messages to your body and mind which are programed to... well, survive.
From illnesses to obesity, chronic back pain, and even the tough realization that "we are not 20 any more" after an intense padel match, these are all results of, the book claims, getting detached with our nature. Human bodies are made to walk, squat, carry, and move a lot.
The author explores the notion of "Misogi", a limits-expanding challenge, in the depths of Alaska, hunting caribou. Misogis can take place anywhere the cell reception is low, not necessarily putting one's life in danger. They are tougher than one can be sure to see though, shaking one's confidence and feeling of control. If the odds of success are not 50-50, it's not a Misogi. I'm curious to explore Misogis further, which says a lot about the book.
Ps. I couldn't knock off the irony of reading most of this book sitting in the most comfortable chair I have first step is realization.
