Училището е пълно с яки фасулчета, но нашият герой не е едно от тях. Някога той им правеше компания, но след това нещата се промениха. Сега всичко му се случва лошо и изобщо не се чувства яко.

Но един ден му се случва нещо удивително. Нещо, което ще му помогне да разбере, че добротата и любезността те правят по-як от външния вид.

Ако първата група социализация на детето е семейството, втората е училището. И от около шест-седемгодишна възраст нататък училището, съучениците, социалният статус вътре и извън класа придобиват огромно значение за децата. Основно, защото те там учат начина, по който ще се държат в по-широките социални групи в бъдеще, изграждат или рушат своята увереност, самооценка, груповост и солидарност.

Така че нашия фасул: той иска да принадлежи към групата на яки фасулчета. Но какво е яко? Външният вид? Талантите? Спортните умения?

Джори Джон и Пит Осгълд вярват безусловно, че не. Яко е насърчителен мигащ знак, ръка, която ще ти помогне да се изправиш, някой, който ще бъде до теб, когато те е нужно.