Да пишеш за кокаин е като да го употребяваш. Искаш все повече новини, все повече информация, и тъй като всичко, което намираш, е апетитно, не можеш да се лишиш от тях. Станал си зависим.

Дори когато те се свързват в обща схема, която вече си разбрал, тези истории те очароват с детайлите си. И те се забиват в ума ти, докато не дойде друга – невероятна, но истинска – да заеме мястото на предишната.

Пред теб виждаш летвата на зависимостта, която само се вдига и молиш да не изпаднеш никога в абстиненция. Затова продължавам да ги събирам до степен на отврат, повече отколкото е необходимо, без да мога да спра.

Тези новини са пламъци, които се разпространяват и те заслепяват. Удар в стомаха. Но защо този шум чувам само аз? Колкото по-дълбоко слязох в осветлените от кокаин кръгове на ада, толкова повече осъзнавам, че светът не знае.

Има река, която тече под големите градове, река, която извира от Южна Америка, преминава през Африка и се разклонява навсякъде. Мъже и жени вървят по Виа дел Корсо и по париските булеварди, отново се срещат на Таймс Скуеър и вървят с наведена глава по лондонските булеварди. Но те нищо не чуват ли? Как издържат на целия този шум;