Знанието за духа, както и за живота, постоянно се променя. Много е вероятно, когато достигнем края, да осъзнаем, че все още не сме разбрали началото. За да продължим пътя си, трябва смирено да приемем този парадокс.

Това важи и за маските. Енергията, която харчим, за да скрием истината, не можем да я използваме, за да живеем живота си - камо ли за да живеем щастливи. Това износване причинява хронично неудовлетворение и винаги води до токсично и саморазрушително поведение, което често приема формата на болест (физическа или психическа), която може да се прояви с насилствен изблик, неразбираем за всички.

След всичко това, не е трудно да разберем, че духовният път - пътуване, проектирано да ни отведе до сърцевината на съществуването ни - може да действа като лекарство или дори като средство за защита от такива процеси.

Много е трудно - почти невъзможно - да останем здрави, когато живеем неискрено, и ако това важи за духовното ниво, то важи още повече за психичното. Духът ни се отваря, приема ни и намира изцеление, когато отчужди изкуствени пози и фалшиви роли.

Това е петият и последен ЛИСТ ОТ ПЪТЯ на аргентинския психиатър, извлечение от най-зрелия и утвърден етап от живота му. Пътят на духовността отбелязва края на едно пътуване, което, в своята кулминация, се насочва към търсенето на нематериалното и трансцендентното, в опитите на човека да се освободи от идеологемите и предразсъдъците.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]