Чакаш дни, месеци, години на подготвена среща. Все още не е дошла. Не се е появила. Закъснява много [...] Ще ти го кажа, дори и да те боли. Не ще дойде. Не чакай. Не, защото те отхвърля. А защото не може да дойде. Никога не ти го е обещала. Ти си го представял, ти си имал нужда да вярваш [...]

Никога няма да дойде денят, в който вътре в теб ще се появи един добре облечен, перфектен, безупречен, непогрешим, без недостатъци Аз. Не, няма да дойде. Не може да дойде, защото просто не съществува [...] ти го искаше и ти дълбоко, като алиби, като оправдание, за да не започнеш никога пътуването [...]

Започни пътя, дори и да не се чувстваш готов. И дори да не се чувстваш перфектен, добър и страхотен [...] 'Но не знам пътя...', ще кажеш. Няма значение, че не го познаваш; не е нужно. Когато вървиш, пътищата се разкриват и виждаш навсякъде да изплуват пътеки.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]