Според общоприетото виждане, най-добрият начин да помогнем на бедните и да ги освободим от страданията им е да позволим на богатите да станат още по-богати: ако богатите плащат по-малко данъци, тогава ние останалите ще се намерим в по-добро положение. Следователно, богатството на малцината ни ползва всички.

Тези общи възприятия обаче противоречат на ежедневния ни опит, на множеството находки, основани на изследвания, и разбира се, на логиката. Тази парадоксална пропаст между неоспоримите доказателства и общоприетите схващания ни кара да се замислим и да се запитаме: защо тези възприятия са толкова разпространени и защо устояват на натрупаните и постоянно нарастващи доказателства, които доказват обратното?

Тази малка книга се опитва да даде отговор на този въпрос. Бауман записва и анализира подлежащите предположения и безцелни убеждения, на които се основават споменатите възприятия, и открива, че, едно по едно, те са неверни, заблуждаващи и подвеждащи.

Тези възприятия трудно биха се запазили на преден план, ако не защитават – всъщност, ако не подкрепят и не засилват – настоящото, безпрецедентно, неоправдано и все повече ускоряващо се нарастване на социалната неравнопоставеност, както и разширяващата се пропаст между елитата на богатите и останалата част от обществото.