Тези жени от Мурганас, в чужбина, без своите съпрузи, мълчаливо понасят своята съдба със спокойствие, но стоическо достойнство, и когато се върнат в Гърция, те не викат, не излизат по улиците, не вдигат юмруци, нито питателстват срещу другите, дори срещу тези, които ги отнесоха насилствено далеч от родината и домовете им.
"Дълбочината" на детските градове, бих казал, беше прозрачна. Това беше оцеляването и защитата на непълнолетните деца, които суровите условия на времето не позволяваха да оцелеят в своите домове.
Затова вярвам, че "мътното дъно" се крие в опсесии, предразсъдъци и предубеждения. В записването на догматични възгледи и дори в измислени ситуации или груби изрази.
Дори масова демонстрация на гръцки заложници се състоя в унгарския парламент през ноември 1953 г., за да изразят желанието си да се върнат в Гърция заложниците на партизаните-комунисти.
Пристигайки в Игуменица, една стара жена от нашето село, Леа Теспротия, възторжено викна в подкрепа на тогавашния министър-председател Александрос Папагос, че се връща в Гърция след 6 години плен, но обърка Папагос с папагалчето. Да живее папагалчето!