Тази малка по обем, но наситена със значения статия представлява голям завой в работата на Фройд. Написана малко след края на Първата световна война и вероятно повлияна от разрушителните сили, които тя освободи, статията ще напусне утвърденото до този момент психоаналитично схващане, че психичните явления се доминират от всемогъществото на принципа на удоволствието, въвеждайки по-праимитивна, по-определяща и по-мрачна концепция - инстинкта на смъртта.

Фройд проучва феномени като този на принудителното повторение и търси опора в биологията и изучаването на елементарните форми на живот, за да защити твърдението, че всяка органична живот е управлявана от връщането към предишно състояние и, в крайна сметка, към спокойствието на неорганичната материя.

С напълно осъзнатата си смелост, авторът ще трансформира всяка предишна противоположност, която доминира в психичния живот, в тази на силите на Любовта и на Смъртта, и ще защити "парадокса", че крайната цел на живота, която обслужва и самият принцип на удоволствието, е самата смърт.

Предполагаща наличието на инстинкта на смъртта, Фройд насочи анализаторите да възприемат агресията като инстинкт сама по себе си. След тази статия психичният конфликт започна да се счита за произхождащ от основна конкуренция между Любовта и Смъртта, инстинкта на живота и инстинкта на смъртта, либидото и агресията.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]