„Дори и просветленият човек остава това, което е, и никога не е нещо повече от своето ограничено Его в очите на Единствения, който живее в него, този, който го обгражда от всички страни с непознатите граници на формата му - бездна като бездните на земята и безкраен като небето.“ - К. Г. Юнг