От 1994 г. насам, Senna не е просто личност, а загуба, носталгия и болезнено отсъствие, олицетворено с неговите характеристики: меланхоличният поглед, жълтият шлем, износените ръкавици, бразилското знаме, разветряно в кокпита, виковете на финала, награда, която се издига с голямо усилие на победния подиум.

Ayrton Senna е ангелът на носталгията, бразилската саудадe (saudade). Senna: Духът на Скоростта се опитва да анализира героя и явлението, едновременно разчитайки непоносима носталгия и недопустимо отсъствие на един специален човек, най-голямата звезда, която Формула 1 е имала някога, личност, много по-значима от самия спорт.

„...имитирайки Senna и прилагаща собствените си принципи в моето творчество, осъзнах, че с този метод на емпатия разбирам по-добре Senna чрез себе си, както разбирам по-добре себе си чрез Senna. Изглежда, че връзките с такава интензивност се образуват изключително рядко или може би само веднъж в течение на писателския живот, така че вероятно трябва да съм благодарен, че имах привилегията да го изживея...”

[Извадка от текста на задната корица на изданието]