Какво е това, което кара съвременните олигарси да не приемат олигархичния характер на своето управление? Игнорират ли основните понятия? Смутят ли се да признаят, че са проникнати от дълбока олигархична идеология? Може би по този начин целят да забранят развитието, за да запазят реалното владеене на държавата и, следователно, да подчинят целта на политиката на интересите на самите тях и на съгласните с тях?

От друга страна, какво кара обществата да делегират управлението на олигарсите и след това да протестират, защото те ги игнорират и присвояват публичната цел на политиката? Защо, вместо да протестират, не изискват участие в политическите решения, за да оценят тези решения отчасти (представителство) или изцяло (демокрация), какво е правилно и какво не за страната?

Нъвременното интелектуално общество, за да предотврати гражданското общество от преосмисляне на своето предложение, го е въвело в дилемата на (въобразената) "сложност", в комбинация с аргумента, че не е приемливо да управлява невежественият и необразованият тълпа, тъй като мисленето му достига ниво на скромни чувства и егоизъм, и, очевидно, няма (интелектуалната и реалната) способност да придобие необходимите, точни и дълбочинни знания по политическите въпроси!

Въпреки това, на този въпрос Аристотел би възразил: "Всеки от многото поотделно е по-нисък от специалистите, но всички заедно са много по-добри или, поне, не по-лоши от специалистите". Освен това, гражданското общество ще се управлява в интерес на обществото, докато малцината в интерес на собственото си. Авторът счита, че спирането на курса на Гърция, а и на човечеството, към гибелта може да стане само с преодоляване на олигархичния режим и представителната трансформация на държавата.