Разбрах, че увреждането и раните, които ми бяха оставили, бяха като багаж, който влача на количка. Виждах тялото си върху количката и нямах друг избор освен да го пренеса. В крайна сметка, ако някой се подиграва с това, което е на количката, не е мой проблем. Моят проблем, моят дълг, моята работа е да пренасям количката с любов.

Философът Александър Жолиен, преминал през различни етапи в съзнанието си, сега приближава понятието за отказване като помощник в справянето с увреждането си и като отношение към живота, което освобождава и вдъхновява. Отдавам се, отпускам се, отказвам се, не защото трябва, а защото там води по-дълбоката съзерцание на себе си и осъзнаването на `тук и сега`.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]